Над 10 000 възрастни британци са участвали  в дългогодишно британско

Над 10 000 възрастни британци са взели участие  в дългогодишно английско изследване върху процесите на стареене, оповестява уеб сайтът Zdrave.net, базирайки се на обява в Lancet Digital Health. В нея са оценени данните на Whitehall II, които са изследвани повече от 35 години и дават непредвиден отговор на въпроса за биологичната възраст на обособените органи в човешкото тяло и риска от тежки болести – сърдечносъдови, онкологични, деменция

  Между 1997 и 1999 година са взети проби от кръвна плазма от участници, когато те са били на възраст от 45 до 69 години. Проучването проучва тези кръвни проби, както и още данни за 6235 участници, които по това време са били на възраст от 65 до 89 години.

Изследователите са употребявали разбора, с цел да измерят разликата сред възрастта на човек и биологичната възраст на девет от неговите органи – сърце, кръвоносни съдове, черен дроб, имунна система, панкреас, бъбреци, бели дробове, вътрешности и мозък. След това те са анализирали данни за типовете болести, които участниците са развили с придвижване на възрастта през идващите две десетилетия.

Според откривателите органите стареят с друга скорост при другите хора и даже в тялото.При тези, чиито органи са „ бързо стареещи “, е налице нараснал риск от 30 от общо 45-те изследвани болести, свързани с възрастта.

В някои случаи по-бързото стареене на органите се асоциира със болесттите на този орган – да вземем за пример при хора, при които има ускорено стареене на белите дробове, е било по-вероятно да развият респираторни болести по време на 20-годишния интервал на следене.

В други случаи обаче връзката се е оказала не толкоз директна. По-бързото стареене на бъбреците да вземем за пример е обвързвано със болести освен на бъбреците, само че и на други органи като черния дроб и панкреаса, а ускореното стареене на голям брой органи в тялото изрично покачва риска от бъбречно заболяване.

Изследователите дефинират като неочакван обаче фактът, че деменцията не се предсказва най-добре от ускореното стареене на мозъка, а по-скоро от биологичната възраст на имунната система.

Също по този начин учените, работили над това проучване, считат, че резултатите от него ще разрешат основаването на елементарен органоспецифичен кръвен тест, който може да бъде по-високоинформативен спрямо предходните способи за установяване на скоростта на стареене.

В известие за медиите водещият създател Мика Кивимаки, професор във Факултета по мозъчни науки на Лондонския академични лицей и водещ създател на проучването, споделя, че сходни проби биха могли един ден „ да посъветват дали човек би трябвало да се грижи по-добре за съответен орган и евентуално да обезпечат сигнал за ранно предизвестие, че може да са изложени на риск от съответно заболяване “.